Неиздавана досега, а писана преди век, „История на с. Стралджа” разказва какво свързва цар Фердинанд, Антон Страшимиров, Пейо Яворов и други личности от миналото с тогавашното все още село Стралджа. Издаването сега е благодарение на обединените усилия на местната власт, читалището в града и семейството на един от синовете на актьора Петър Слабаков. За книгата и предстоящото представяне разказва заместник-кметът на общината Гроздан Иванов.

През пролетта имахме изключително интересна среща – при нас дойдоха Красимир Слабаков (син на известния наш артист Петър Слабаков) и неговата съпруга Мария, която е родом от Стралджа. Донесоха ни първата писана история на Стралджа – нещо, за което бях чувал, но тогава вече държах в ръцете си, споделя Гроздан Иванов. Събраните истории на населеното място са писани от дядото на Мария Слабакова – Иван Димчев. Решихм

Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство. 

Това каза в интервю директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект "Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници. 

Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни съб

Музеят в Попово показва оригинал на първата печатна книга на новобългарски език  "Кириакодромион, сиреч Неделник“, наричана още „Софроние“. Изданието е от фонда на културната институция и ще бъде извадено за среща с публиката по повод 1 ноември – Ден на народните будители, каза директорът на Историческия музей в града Владимир Иванов.

С показването на „Софроние“ екипът на музея подема нова инициатива. „Всеки месец за поповската общественост и за гостите на града ще се излагат нови, различни експонати, съхраняват във фонда на музея. Целта е ценни вещи да излязат от забравата на времето и да станат достояние на повече хора", обясни Иванов.

„Софроние“ е един от малкото запазени у нас екземпляри, отпечатан е през 1806 г., обясни директорът на музея. Ценната книга има и любопитна история – тя е била притежание

Изложбата "Тихи книги" с репродукции и книги от колекцията на унгарската галерия "Деак17" ще гостува в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас на 14 октомври, съобщават от културната институция в морския град. 

Ден след откриването един от кураторите на експозицията, доц. д-р Емеше Ревес, ще гостува във филиала на Националната художествена галерия в Бургас и ще говори на темата „От троянския дървен кон до трамвая. Унгарските детски илюстрации в края на ХХ и началото на ХХI век“. 

Изложбата, която гостува с подкрепата на Унгарския културен институт в България, представя т.нар. "тихи книги" като един от най-младите жанрове на книжната илюстрация – изданията с картинки без текст, или по-просто казано: книгата с картинки. На английски с израза silent book, или тиха книга, се обозначават тези, които представят една свързана история б

Във фоайето на Централната университетска библиотека бе открита изложбата "Зограф, какъвто го видяхме". Експозицията е част от събитията, с които се отбелязва десетгодишнината от основаването на Зографската електронна научноизследователска библиотека, съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Присъстващите бяха поздравени от доц. Биляна Яврукова, която представи изложбата, която по думите й е нетрадиционна. От една страна в нея се разкрива красотата на Зографския манастир и дейността на учените по описание и дигитализация на ръкописите и организиране на библиотеката на манастира. От друга страна изложбата представя последното дарение, което Университетската библиотека получи от Зографската света обител. То включва 113 заглавия в 121 тома. Изданията са публикувани в широк времеви диапазон - от средата на XVIII век до началото на XXI век.

Темат